Одежди от цветя...
смъртта
прииждаше
внезапно
градейки кули
в отраженията
на водите
и всяка ласка
тлееше
безизразно
по пясъка
изронен
от скалите…
и всеки сън
бе крачка
към сърцето
на хиляди
избрулени
пера
защото птиците
рисуваха
в небето
единствено
одежди
от цветя…
и винаги
когато
се завръщах
по стъпките
на онемяла
есен
и винаги
когато
те откривах
по струните
на недопята
песен...
отново
се зараждах
всред звездите
рисувах
в утрото
деня
а споменът
занитих
зад очите
за да запомнят
пътя…
към дома...
... bir rüya olmalı gördüğüm...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
