Oct 6, 2009, 1:31 AM

Одежди от цветя...

  Poetry
634 0 5

 

 

смъртта

прииждаше

внезапно

градейки кули

в отраженията

на водите

 

и всяка ласка

тлееше

безизразно

по пясъка

изронен

от скалите…

 

и всеки сън

бе крачка

към сърцето

на хиляди

избрулени

пера

 

защото птиците

рисуваха

в небето

единствено

одежди

от цветя…

 

и винаги

когато

се завръщах

по стъпките

на онемяла

есен

 

и винаги

когато

те откривах

по струните

на недопята

песен...

 

отново

се зараждах

всред звездите

рисувах

в утрото

деня

 

а споменът

занитих

зад очите

за да запомнят

пътя…

 

към дома...

 

                                                                      ... bir rüya olmalı gördüğüm...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...