Одисея
Знай, когато ме погледнеш,
и аз ще те погледна -
мигът ще бъде вечност.
А, той, вълшебно-сребърен,
унесено със мен ще чезне,
синчеци диви ще рисува -
любовната ни одисея -
течаща вечна струя.
Знай, когато ме отминеш,
аз няма да отмина -
мигът ще бъде прошка.
А той най-близко е до Бога,
веднъж понякога ще идва,
като ден и нощ различен
и с топлите си още пръсти,
във вечност, знай, ще се превръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
