Знай, когато ме погледнеш,
и аз ще те погледна -
мигът ще бъде вечност.
А, той, вълшебно-сребърен,
унесено със мен ще чезне,
синчеци диви ще рисува -
любовната ни одисея -
течаща вечна струя.
Знай, когато ме отминеш,
аз няма да отмина -
мигът ще бъде прошка.
А той най-близко е до Бога,
веднъж понякога ще идва,
като ден и нощ различен
и с топлите си още пръсти,
във вечност, знай, ще се превръща.
© Мариола Томова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
