11 дек. 2011 г., 11:57

Огледална дата

1.1K 0 3

11.12.2011

... Искам да спя, а не мога -

душата ми е хвърлена в сладка тревога:

дали най-после ще срещна ТЕБЕ

и какъв ще е нашият жребий?!?

Вълнение, усещане за близост, красота,

обвити в сладостна мъгла…

Питам се:  нима е истина това –

да срещнеш сродната душа

и да си кажеш всичко ей така,

със неизречени слова?!?

Тиха радост и благоговение

изпълват цялото ми същество

и не ни е нужно тук прозрение,

а само повече търпение,

за да дочакаме мига,

когато заедно ще полетим

и ще се слеем във едно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайла Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...