11 дек. 2011 г., 11:57

Огледална дата

1.1K 0 3

11.12.2011

... Искам да спя, а не мога -

душата ми е хвърлена в сладка тревога:

дали най-после ще срещна ТЕБЕ

и какъв ще е нашият жребий?!?

Вълнение, усещане за близост, красота,

обвити в сладостна мъгла…

Питам се:  нима е истина това –

да срещнеш сродната душа

и да си кажеш всичко ей така,

със неизречени слова?!?

Тиха радост и благоговение

изпълват цялото ми същество

и не ни е нужно тук прозрение,

а само повече търпение,

за да дочакаме мига,

когато заедно ще полетим

и ще се слеем във едно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайла Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...