11.12.2011 г., 11:57

Огледална дата

1.1K 0 3

11.12.2011

... Искам да спя, а не мога -

душата ми е хвърлена в сладка тревога:

дали най-после ще срещна ТЕБЕ

и какъв ще е нашият жребий?!?

Вълнение, усещане за близост, красота,

обвити в сладостна мъгла…

Питам се:  нима е истина това –

да срещнеш сродната душа

и да си кажеш всичко ей така,

със неизречени слова?!?

Тиха радост и благоговение

изпълват цялото ми същество

и не ни е нужно тук прозрение,

а само повече търпение,

за да дочакаме мига,

когато заедно ще полетим

и ще се слеем във едно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...