Dec 11, 2011, 11:57 AM

Огледална дата

  Poetry » Love
1.1K 0 3

11.12.2011

... Искам да спя, а не мога -

душата ми е хвърлена в сладка тревога:

дали най-после ще срещна ТЕБЕ

и какъв ще е нашият жребий?!?

Вълнение, усещане за близост, красота,

обвити в сладостна мъгла…

Питам се:  нима е истина това –

да срещнеш сродната душа

и да си кажеш всичко ей така,

със неизречени слова?!?

Тиха радост и благоговение

изпълват цялото ми същество

и не ни е нужно тук прозрение,

а само повече търпение,

за да дочакаме мига,

когато заедно ще полетим

и ще се слеем във едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....