Dec 11, 2011, 11:57 AM

Огледална дата

  Poetry » Love
1.1K 0 3

11.12.2011

... Искам да спя, а не мога -

душата ми е хвърлена в сладка тревога:

дали най-после ще срещна ТЕБЕ

и какъв ще е нашият жребий?!?

Вълнение, усещане за близост, красота,

обвити в сладостна мъгла…

Питам се:  нима е истина това –

да срещнеш сродната душа

и да си кажеш всичко ей така,

със неизречени слова?!?

Тиха радост и благоговение

изпълват цялото ми същество

и не ни е нужно тук прозрение,

а само повече търпение,

за да дочакаме мига,

когато заедно ще полетим

и ще се слеем във едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...