10 февр. 2008 г., 10:59

Огледало 

  Поэзия
530 0 2
Поглед възхитен -
образ огледален,
с красиви черти
на маска съшита
със златни конци.
Усмивка,
а след нея сълзи.
Зад гладкото лице
кой стои?
Непознат човек...
По-добър
ли беше преди?
А може би
не се е променил.
Не помня.
Знам само,
че сега ме боли.
Някъде по пътя
сгреших,
но времето не чака.
Трябва да продължа -
със свалена маска
или с нова лъжа...

© Жулиета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??