jujitooo (Жулиета) jujitooo (Жулиета)
11
Feb 10, 2008, 10:59 AM

Огледало

  Poetry
917 0 2
Поглед възхитен -
образ огледален,
с красиви черти
на маска съшита
със златни конци.
Усмивка,
а след нея сълзи.
Зад гладкото лице
кой стои?
Непознат човек...
По-добър
ли беше преди?
А може би
не се е променил.
Не помня.
Знам само,
че сега ме боли.
Някъде по пътя
сгреших,
но времето не чака.
Трябва да продължа -
със свалена маска
или с нова лъжа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0