10.02.2008 г., 10:59 ч.

Огледало 

  Поезия
621 0 2
Поглед възхитен -
образ огледален,
с красиви черти
на маска съшита
със златни конци.
Усмивка,
а след нея сълзи.
Зад гладкото лице
кой стои?
Непознат човек...
По-добър
ли беше преди?
А може би
не се е променил.
Не помня.
Знам само,
че сега ме боли.
Някъде по пътя
сгреших,
но времето не чака.
Трябва да продължа -
със свалена маска
или с нова лъжа...

© Жулиета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??