mollis (Доротея)
27 380
12 сент. 2008 г., 21:12

Огледало 

  Поэзия
929 0 6
Вратата изскърца в мрака. Отвори се.
В коридора тъмен - сляпа съм. Спирам.
След мен тя пак затвори се.
Само светлината в огледалото съзирам.

Сама съм. Тъмно е сега наоколо.
Страхът от себе си пък се страхува.
И търся нещо в светлината в огледалото,
а трябва пак морето да преплувам.

Плувайки, виждам отново рибите,
унесени мълчаливо в своето мълчание.
Те кротко плуват във водите,
отразяващи миражно лунното сияние.

Що за глупост е това? В стая тъмна,
сляп, пък било и с очила, да видиш светлина оскъдна...

Врата изскърца в мрака. Отвори се.
От коридора тъмен пак сляпа излизам.
След мен тя пак затвори се.
А огледалото - светлото, счупи се,
щом усети, че ще излизам.

© Доротея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Препрочитам с много носталгия. С обич откривам колко много неща виждаме, когато се вгледаме в огледалото. И да, струва си морето да преплуваме.
  • Благодаря, Антоан!
  • Това бе първото ми стихотворение, написано от мен преди повече от 10 години Бях на 16.
  • Огледалото отразява светлината на душата... Хареса ми! Поздрав!
  • блажен...който и сляп...в тъмното...вижда светлината...
    огледалото...душата носеща светлина...с обич...
  • Интересно.Харесах
Предложения
: ??:??