Огледало
Вратата изскърца в мрака. Отвори се.
В коридора тъмен - сляпа съм. Спирам.
След мен тя пак затвори се.
Само светлината в огледалото съзирам.
Сама съм. Тъмно е сега наоколо.
Страхът от себе си пък се страхува.
И търся нещо в светлината в огледалото,
а трябва пак морето да преплувам.
Плувайки, виждам отново рибите,
унесени мълчаливо в своето мълчание.
Те кротко плуват във водите,
отразяващи миражно лунното сияние.
Що за глупост е това? В стая тъмна,
сляп, пък било и с очила, да видиш светлина оскъдна...
Врата изскърца в мрака. Отвори се.
От коридора тъмен пак сляпа излизам.
След мен тя пак затвори се.
А огледалото - светлото, счупи се,
щом усети, че ще излизам.
В коридора тъмен - сляпа съм. Спирам.
След мен тя пак затвори се.
Само светлината в огледалото съзирам.
Сама съм. Тъмно е сега наоколо.
Страхът от себе си пък се страхува.
И търся нещо в светлината в огледалото,
а трябва пак морето да преплувам.
Плувайки, виждам отново рибите,
унесени мълчаливо в своето мълчание.
Те кротко плуват във водите,
отразяващи миражно лунното сияние.
Що за глупост е това? В стая тъмна,
сляп, пък било и с очила, да видиш светлина оскъдна...
Врата изскърца в мрака. Отвори се.
От коридора тъмен пак сляпа излизам.
След мен тя пак затвори се.
А огледалото - светлото, счупи се,
щом усети, че ще излизам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
Бях на 16. 
