Огледало

Поэзия » Пейзажная, Философская

879 11 21

Понякога живея себе си.

Аз ли съм или не съм?

Въпрос от невъзможен ребус:

живот наяве или сън?

Уж познавам се отблизо,

а се лутам надалеч...

Събирам радости и грижи

в проза, в поетична реч.

Съмнявам се или пък вярвам.

В тъга дочувам смях.

Зъзна или ме огрява

мисъл за любовен грях!

Понякога живея себе си

в далечен образ, в близък план.

Въпрос от недовършен ребус,

в който се гадая сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Да, изкривяването на образа е интересно съчетание между нестандартното и ироничното.Дозата самоирония ни имунизира да не се приемаме толкова насериозно!😅

2019-06-22T13:24:35+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Понякога и това се случва но по-добре покрий с нещо огледалото.

2019-06-22T13:22:41+03:00
palenka (П Антонова)

Аз за това нямам много вяра на собственото си огледало, случва се собствената ми преценка да е различна от тази, която създавам у другите,
😅! - като ученици ни водиха в зала за огледала (криви), леле, какъв смях падаше! А то си било животът, ама кой ти е разбирал тогава?! Важното е смехът и самоиронията да си запазим, без тях въобще не бихме посмели да се погледнем в огледало!

2019-06-22T11:37:49+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Е, хубаво е да се сверяваме:едно са представите ни,а друга е действителността!
Хубаво би било да са едно към едно,но егото винаги нарушава баланса в своя полза.😄

2019-06-22T11:32:36+03:00
palenka (П Антонова)

Понякога... опитвайки се да се видим отстрани, сами се изненадваме от себе си!

2019-06-22T10:59:25+03:00