Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
21.06.2019 г., 13:22

Огледало

874 11 21

Понякога живея себе си.

Аз ли съм или не съм?

Въпрос от невъзможен ребус:

живот наяве или сън?

 

Уж познавам се отблизо,

а се лутам надалеч...

Събирам радости и грижи

в проза, в поетична реч.

 

Съмнявам се или пък вярвам.

В тъга дочувам смях.

Зъзна или ме огрява

мисъл за любовен грях!

 

Понякога живея себе си

в далечен образ, в близък план.

Въпрос от недовършен ребус,

в който се гадая сам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Да, изкривяването на образа е интересно съчетание между нестандартното и ироничното.Дозата самоирония ни имунизира да не се приемаме толкова насериозно!😅
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Понякога и това се случва но по-добре покрий с нещо огледалото.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Аз за това нямам много вяра на собственото си огледало, случва се собствената ми преценка да е различна от тази, която създавам у другите,
    😅! - като ученици ни водиха в зала за огледала (криви), леле, какъв смях падаше! А то си било животът, ама кой ти е разбирал тогава?! Важното е смехът и самоиронията да си запазим, без тях въобще не бихме посмели да се погледнем в огледало!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Е, хубаво е да се сверяваме:едно са представите ни,а друга е действителността!
    Хубаво би било да са едно към едно,но егото винаги нарушава баланса в своя полза.😄
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Понякога... опитвайки се да се видим отстрани, сами се изненадваме от себе си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0