Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Jun 21, 2019, 1:22 PM

Огледало

887 11 21

Понякога живея себе си.

Аз ли съм или не съм?

Въпрос от невъзможен ребус:

живот наяве или сън?

 

Уж познавам се отблизо,

а се лутам надалеч...

Събирам радости и грижи

в проза, в поетична реч.

 

Съмнявам се или пък вярвам.

В тъга дочувам смях.

Зъзна или ме огрява

мисъл за любовен грях!

 

Понякога живея себе си

в далечен образ, в близък план.

Въпрос от недовършен ребус,

в който се гадая сам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Да, изкривяването на образа е интересно съчетание между нестандартното и ироничното.Дозата самоирония ни имунизира да не се приемаме толкова насериозно!😅
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Понякога и това се случва но по-добре покрий с нещо огледалото.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Аз за това нямам много вяра на собственото си огледало, случва се собствената ми преценка да е различна от тази, която създавам у другите,
    😅! - като ученици ни водиха в зала за огледала (криви), леле, какъв смях падаше! А то си било животът, ама кой ти е разбирал тогава?! Важното е смехът и самоиронията да си запазим, без тях въобще не бихме посмели да се погледнем в огледало!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Е, хубаво е да се сверяваме:едно са представите ни,а друга е действителността!
    Хубаво би било да са едно към едно,но егото винаги нарушава баланса в своя полза.😄
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Понякога... опитвайки се да се видим отстрани, сами се изненадваме от себе си!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0