Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Jun 21, 2019, 1:22 PM

Огледало

878 11 21

Понякога живея себе си.

Аз ли съм или не съм?

Въпрос от невъзможен ребус:

живот наяве или сън?

 

Уж познавам се отблизо,

а се лутам надалеч...

Събирам радости и грижи

в проза, в поетична реч.

 

Съмнявам се или пък вярвам.

В тъга дочувам смях.

Зъзна или ме огрява

мисъл за любовен грях!

 

Понякога живея себе си

в далечен образ, в близък план.

Въпрос от недовършен ребус,

в който се гадая сам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Да, изкривяването на образа е интересно съчетание между нестандартното и ироничното.Дозата самоирония ни имунизира да не се приемаме толкова насериозно!😅
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Понякога и това се случва но по-добре покрий с нещо огледалото.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Аз за това нямам много вяра на собственото си огледало, случва се собствената ми преценка да е различна от тази, която създавам у другите,
    😅! - като ученици ни водиха в зала за огледала (криви), леле, какъв смях падаше! А то си било животът, ама кой ти е разбирал тогава?! Важното е смехът и самоиронията да си запазим, без тях въобще не бихме посмели да се погледнем в огледало!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Е, хубаво е да се сверяваме:едно са представите ни,а друга е действителността!
    Хубаво би било да са едно към едно,но егото винаги нарушава баланса в своя полза.😄
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Понякога... опитвайки се да се видим отстрани, сами се изненадваме от себе си!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0