21 jun 2019, 13:22

Огледало

880 11 21

Понякога живея себе си.

Аз ли съм или не съм?

Въпрос от невъзможен ребус:

живот наяве или сън?

 

Уж познавам се отблизо,

а се лутам надалеч...

Събирам радости и грижи

в проза, в поетична реч.

 

Съмнявам се или пък вярвам.

В тъга дочувам смях.

Зъзна или ме огрява

мисъл за любовен грях!

 

Понякога живея себе си

в далечен образ, в близък план.

Въпрос от недовършен ребус,

в който се гадая сам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, изкривяването на образа е интересно съчетание между нестандартното и ироничното.Дозата самоирония ни имунизира да не се приемаме толкова насериозно!😅
  • Понякога и това се случва но по-добре покрий с нещо огледалото.
  • Аз за това нямам много вяра на собственото си огледало, случва се собствената ми преценка да е различна от тази, която създавам у другите,
    😅! - като ученици ни водиха в зала за огледала (криви), леле, какъв смях падаше! А то си било животът, ама кой ти е разбирал тогава?! Важното е смехът и самоиронията да си запазим, без тях въобще не бихме посмели да се погледнем в огледало!
  • Е, хубаво е да се сверяваме:едно са представите ни,а друга е действителността!
    Хубаво би било да са едно към едно,но егото винаги нарушава баланса в своя полза.😄
  • Понякога... опитвайки се да се видим отстрани, сами се изненадваме от себе си!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...