Огледало в душата
Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна.
Аз трошици от време отронвам.
Тя така и до днес не порасна...
Остарях и едва я догонвам.
Тя си слага звездите в косата.
Аз ги гледам през будните нощи.
Тя и аз. Огледало в душата.
Живи сме. И обичаме още.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
