Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
24 янв. 2019 г., 18:04

Огледало в душата 

  Поэзия » Другая
1200 18 23

Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.

 

Тя е другата, млада и бясна.
Аз трошици от време отронвам.
Тя така и до днес не порасна...
Остарях и едва я догонвам.

 

Тя си слага звездите в косата.
Аз ги гледам през будните нощи.
Тя и аз. Огледало в душата.
Живи сме. И обичаме още.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бени!
  • Чудесен замисъл и реализация!
  • Веско, Heartfelt, благодаря ви!
  • Ееееее, по-добро няма накъде! Браво, брависимо!!!
  • "Тя така и до днес не порасна...
    Остарях и едва я догонвам."
    Много оригинално!
  • Благодаря, Елка!
  • Прекрасен стих! Колко лица имаме в себе си! Поздравления!
  • Забравил си, че в мен живеят триста откачалки...
  • Коя да избера?Най добре и двете.Имам право до четири.Така че ако в огледалото видиш още две...обади се.
  • Благодаря, Дани!
  • Тя си слага звездите в косата.
    Аз ги гледам през будните нощи.
    Тя и аз. Огледало в душата.
    Живи сме. И обичаме още. !!!
  • Лия, Ренко, Марианче, Руми, Марййче, Кети, Вики, Мъдрост моя, Кате, Нежност моя,Красе, Веси, благодаря ви! Аз и другата в мен ви прегръщаме!
  • Две страни на една и съща монета - жестоко! А още по-хубаво е осъзнатото познание и мирното съжителство... За мен прочитът на този стих е невероятно удоволствие! Благодаря ти, Наде! Респект!
  • Чета и се наслаждавам на магията от словото ти!
  • Прегръщам ви и двете...
  • Хареса ми стиха ти, Наде!
  • "Тя така и до днес не порасна...
    Остарях и едва я догонвам."

    Две в едно е повече от едно.
  • Хубаво..
  • Прекрасно е да познаваш и другото си "аз", защото непознаването им води до трагични неща.. много силен стих!
  • Догонвай я и се сливай с нея, Наде!
    И двете сте очарователни!
  • Ехаа.... Наде!!!
  • Огън сте вие двете, Наде!
  • Чудя се...как да го коментирам...Ще се повторя...Просто, защото наистина пишеш жестока поезия!
    Живи сме и немъртви
    дори и след бурите.
    Огледални страни през нощта
    и еднакви, ръка за ръка
    вървят душите ни през дните,
    И всяка паднала от косата звезда,
    ти събираш в шепи,
    там се крие младостта
    и крилете летящи,
    сърдечни пируети строящи,
    с дъждове и тайфуни,
    и бури и зими,
    през есенни върхове,
    и летни пътеки, отново
    ще изгрее пролетта
    и зелените стръкове
    на недоузрелите жита
    ще налеят от обичта.
    Жестока поезия!!!
Предложения
: ??:??