Оскотял от бита,
изтощен от тегóби
безучастно следя
как превръщам се в спомен.
В колабирали мисли
умът ми се спъва,
докато някаква Истина,
подобно на луда,
раздира небето!
И от сгърчени шепи
купчинка пепел
издухва в лицето ми.
То моментално
става на сиво.
И в това огледало
май... ми отива?!
© Кольо Колев Все права защищены