29 дек. 2022 г., 22:50  

Огледалото на живота

1.3K 1 9

Животът винаги се ражда...
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?


Но ето... тук си и те има
и се оглеждаш, и потъваш в дълбини.
Във тези мънички светулки,
ти виждаш сбъднати мечти.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Пепи (palenka)!
  • Щом съм се спряла и коментирала, значи ми е харесало. Детските очи - още чисти и необременени от живота, за идеята, облечена в този сладък стих - браво!
  • Благодаря адаш 🙂! Разбирам ви Паленка, но така ми е по-благозвучно. Поне в поезията може, нали така? 🙂
  • Не съм професионалист. Написала съм го от сърце и така, както пее в главата ми, за моето мило детенце и за живота, по принцип ❤️. Иначе благодаря! Весело посрещане на новата година и нека да е мирна и благодатна тя!
  • Има стихове с повече стъпки – втори и шести. Една-две стъпки да варира е за предпочитане пред аритмии. Важно е ударенията (при ямба) да попадат на четни срички. Но удвоените предлози също са компромис, когато се използват за пълнежи.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...