И днеска аз ви казвам пак,
оглеждайте край вас човека,
защото няма по-голям глупак
от онзи с чуждата пътека!
О, всеки има собствен път
и дните ни са преброени.
В живота хората вървят
и не правят чести смени...
Но ний, когато не сме в час,
не правим нищо, не градиме,
партина нямаме след нас,
зачеркнато е наш′то име.
Тук всеки носи свойта чест.
И той е длъжен да я пази!
Да има свой път и адрес,
а не след някого да лази...
Ний все ламтиме за пари!
Защо ни е това богатство?!
Не спим от Злоба до зори,
за мен това е светотатство...
2006 г. Техеран
© Христо Славов Все права защищены