Оглупях...
- Look in my face, stare in my soul
I begin to stupify...
Наскоро осъзнах, не съм разкаян -
красив живот в мечта живях. Не оцелях докрая.
Гласа изгубен слушай мой, тук чуваш ме как пея,
как помня онзи страшен час, преди да оглупея.
Лежа по гръб в леглото си премазан - не отказан.
Усетил как Мечтата - ти - поиска и ме срина.
Отне ума, отнесе го и нямах веч причина -
та сетната ми мисъл тъй рече и замина:
"Последен час, камбана бие -
удари три и няма аз, а има ние.
Заключвам вън душата си." - И тихо "сбогом", зная,
си чула ти, прошепнато в ухото на безкрая...
© Георги Мишев Все права защищены