15.11.2011 г., 4:12 ч.

Оглупях 

  Поезия » Философска
713 0 6

Оглупях...


 


 - Look in my face, stare in my soul
I begin to stupify...

 

 

 

Наскоро осъзнах, не съм разкаян -
красив живот в мечта живях. Не оцелях докрая.
Гласа изгубен слушай мой, тук чуваш ме как пея,
как помня онзи страшен час, преди да оглупея.

Лежа по гръб в леглото си премазан - не отказан.
Усетил как Мечтата - ти - поиска и ме срина.
Отне ума, отнесе го и нямах веч причина -

та сетната ми мисъл тъй рече и замина:

"Последен час, камбана бие -
удари три и няма аз, а има ние.
Заключвам вън душата си." - И тихо "сбогом", зная,
си чула ти, прошепнато в ухото на безкрая...

© Георги Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??