... отглас от един странен сън...

Спомен в спомена изплува

и ме връща у дома.

Белите води бушуват,

но не могат да ме спрат.

Слагам длани на скалата

и усещам светлина -

тук, под камъните гладки,

бди стаена красота.

Огънят разкри душата

и уби смъртта във мен.

Войн погребан е в скалата -

не умрял, а прероден.

Над водата е погребан,

в гроб от огън сътворен.

Аз съм тук, стоя и гледам

моста - този гроб без тлен.

Гробът, в който няма тяло.

Гробът, в който няма скръб.

Гробът - мост над бездна бяла.

Гробът - мост по моя път!