Огнен път
Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини,
животът ми на кръстопът,
в моите очи блести.
Съдба ли е нашият зов,
или младост в този живот?
Огнен, безжизнен път,
вечно ще ми припомня дните.
Обикалях и пропилях,
дни и нощи мечтах,
да се върна в бащини ми двори
и сърцето в мен да заговори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Владимирова Все права защищены
