дъждове (Димитрина Владимирова)
125 310
12.05.2017 г., 22:53 ч.

Огнен път 

  Поезия » Друга
519 1 3

Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини,
животът ми на кръстопът,
в моите очи блести.
Съдба ли е нашият зов,
или младост в този живот?
Огнен, безжизнен път,
вечно ще ми припомня дните.
Обикалях и пропилях,
дни и нощи мечтах,
да се върна в бащини ми двори
и сърцето в мен да заговори.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Радвам се, че съм ви докоснала
  • Браво, Димитрина!На това близко по асоциации стихотворение до "Ако зажалиш някой ден..."на Магда Петканова правиш ретроспекция на влюбените в българската поезия с народностен напев.Накара ме да се върна към това стихотворение,което всъщност има носталгия по нещо непреодолимо: покана за сватба.Сватба на любовта между две души, които въпреки трудностите,се надяват...Очарован съм.Баща ми,лека му пръст,пееше тази песен в мигове на необяснимо за детското ми въображение настроение...
  • Винаги бащиният дом ни тегли, където и да сме...Поздрав!!!
Предложения
: ??:??