May 12, 2017, 10:53 PM

Огнен път 

  Poetry » Other
641 1 3
Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини,
животът ми на кръстопът,
в моите очи блести.
Съдба ли е нашият зов,
или младост в този живот?
Огнен, безжизнен път,
вечно ще ми припомня дните.
Обикалях и пропилях, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Random works
: ??:??