Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини,
животът ми на кръстопът,
в моите очи блести.
Съдба ли е нашият зов,
или младост в този живот?
Огнен, безжизнен път,
вечно ще ми припомня дните.
Обикалях и пропилях,
дни и нощи мечтах,
да се върна в бащини ми двори
и сърцето в мен да заговори.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
