Горяща в пламъците на живота,

в безметежни бури, облаци и прах,

с примирие понесох своята Голгота -

изтъкана нежност от любов и грях.

Изгарям бавно в тишината

пред очите на самотен шут.

Последва вик от самотата

и стон, от никого нечут.

И в огнената клада преоткривам се самата -

оцеляла нежност от любовен срив.

В търсеща безбрежност величая красотата,

многократно преродена в погледа ти жив.

Аз зная, този вик в душите ни нахлува

и в самотата ражда се стихът.

С огромна сила истината преоткрива

и единствен съдник за него е светът.