Mar 29, 2013, 6:47 PM

Огнена клада 

  Poetry » Love
555 0 0

Горяща в пламъците на живота,

в безметежни бури, облаци и прах,

с примирие понесох своята Голгота -

изтъкана нежност от любов и грях.

 

Изгарям бавно в тишината

пред очите на самотен шут.

Последва вик от самотата

и стон, от никого нечут.

 

И в огнената клада преоткривам се самата -

оцеляла нежност от любовен срив.

В търсеща безбрежност величая красотата,

многократно преродена в погледа ти жив.

 

Аз зная, този вик в душите ни нахлува

и в самотата ражда се стихът.

С огромна сила истината преоткрива

и единствен съдник за него е светът.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??