Огнена клада
922
0
0
Горяща в пламъците на живота,
в безметежни бури, облаци и прах,
с примирие понесох своята Голгота -
изтъкана нежност от любов и грях.
Изгарям бавно в тишината
пред очите на самотен шут.
Последва вик от самотата
и стон, от никого нечут.
И в огнената клада преоткривам се самата -
оцеляла нежност от любовен срив.
В търсеща безбрежност величая красотата,
многократно преродена в погледа ти жив.
Аз зная, този вик в душите ни нахлува
и в самотата ражда се стихът.
С огромна сила истината преоткрива
и единствен съдник за него е светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
