12 сент. 2020 г., 00:43

Огнени цветя

1.4K 1 6

Ако ти си бучка лед, аз съм стрък от огън.

И не ме е еня дали ще направя беля.

И да се пазиш, пак ще те опаря.

Питаш кое ще отпадне първо жарта или угарта.

- Няма как да сложа точка на разпален факел.

Сезонът ще е този в първия куплет

на твоята най-любима песен.

И не за утрото и слънцето ще си говорим.

А за посятите цветя под Огнения храст.

И не искай от мен да бъда последен най-добър.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Латинка-Златна! Удачията значат!
  • Успех и от мен, vitality2 (Мария)!
    Бъди в Светлината!
  • Много се радвам за одобрението, г-жо Станоева. Огънят е омагьосваща стихия, която много култури успяват да хванат в своя полза. Прометей трагично го изстрадва, Фениксът го носи със себе си. В Библията святото чудо "сади" огън в душите.
  • Тъй като текста е доста философски проведох разговор с авторката и тя успя да ме убеди, че съвпада с темата. Личното ми мнение е, че е твърде сложно за юноши, дори аз трудно го разбрах, но пък приемам, че има по-умни млади хора от мен Желая на Мария успех в предизвикателството!
  • Да. Благодаря, Мария. Като свърши огънят в душите, мислим за остатъка от немислимото, което не е пламък. Но също може да пари.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...