lyvylk
52 76
12 окт. 2009 г., 20:18

Огнено(+)студено 

  Поэзия » Философская
671 0 9

 

Понякога съм пепел от огнище,

върху което се топеше злато.

Тогава се усещам като нищо -

незапочващо, безкрайно, но познато.

 

Понякога съм златото над огъня,

кипящо с формата на всичко.

Вселени от бълбукане се гонят.

Изящност! И лицето ми се стича.

 

О, сигурно съм повече в средата,

разпъван и притискан между вечности.

Любовник съм на Мрака и на Светлината.

Съдът, съдържащ себе си. Безценно!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??