12.10.2009 г., 20:18

Огнено(+)студено

821 0 9

 

Понякога съм пепел от огнище,

върху което се топеше злато.

Тогава се усещам като нищо -

незапочващо, безкрайно, но познато.

 

Понякога съм златото над огъня,

кипящо с формата на всичко.

Вселени от бълбукане се гонят.

Изящност! И лицето ми се стича.

 

О, сигурно съм повече в средата,

разпъван и притискан между вечности.

Любовник съм на Мрака и на Светлината.

Съдът, съдържащ себе си. Безценно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...