12.10.2009 г., 20:18

Огнено(+)студено

823 0 9

 

Понякога съм пепел от огнище,

върху което се топеше злато.

Тогава се усещам като нищо -

незапочващо, безкрайно, но познато.

 

Понякога съм златото над огъня,

кипящо с формата на всичко.

Вселени от бълбукане се гонят.

Изящност! И лицето ми се стича.

 

О, сигурно съм повече в средата,

разпъван и притискан между вечности.

Любовник съм на Мрака и на Светлината.

Съдът, съдържащ себе си. Безценно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...