lyvylk
55 76
12.10.2009 г., 20:18 ч.

Огнено(+)студено 

  Поезия » Философска
649 0 9

 

Понякога съм пепел от огнище,

върху което се топеше злато.

Тогава се усещам като нищо -

незапочващо, безкрайно, но познато.

 

Понякога съм златото над огъня,

кипящо с формата на всичко.

Вселени от бълбукане се гонят.

Изящност! И лицето ми се стича.

 

О, сигурно съм повече в средата,

разпъван и притискан между вечности.

Любовник съм на Мрака и на Светлината.

Съдът, съдържащ себе си. Безценно!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??