lyvylk
55 76
Oct 12, 2009, 8:18 PM

Огнено(+)студено 

  Poetry » Phylosophy
648 0 9

 

Понякога съм пепел от огнище,

върху което се топеше злато.

Тогава се усещам като нищо -

незапочващо, безкрайно, но познато.

 

Понякога съм златото над огъня,

кипящо с формата на всичко.

Вселени от бълбукане се гонят.

Изящност! И лицето ми се стича.

 

О, сигурно съм повече в средата,

разпъван и притискан между вечности.

Любовник съм на Мрака и на Светлината.

Съдът, съдържащ себе си. Безценно!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??