Огнище
ОГНИЩЕ
Сред къщи като палати - малка къща.
Това е за мен обич голяма.
Колко ли пъти мил спомен ме връща
към хора скъпи, дето ги няма.
На куката черна виси котлето,
тази нощ огън ще се разпали
и ще припомни ми мястото, гдето
моите млади лета са минали.
Хвърчат искрите, светлее жарава,
върти се пред мен калейдоскопа,
животът по- силен е - продължава.
На прага ми веч' старостта хлопа.
В нощ пълнолунна, тиха, красива
нейде наблизо дете проплаква.
Кълбото житейско все се развива.
Какво ли още, какво ме чака?
Безлюдни стаи, студено огнище,
ще те видя ли нявга - едва ли.
Вече си чуждо, сиво пепелище -
спомените - като теб са посивяли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
