Огнище

2.03.2012 г., 21:24 ч.

Поезия

431 0 2

ОГНИЩЕ

Сред къщи като палати - малка къща.

Това е за мен обич голяма.

Колко ли пъти мил спомен ме връща

към хора скъпи, дето ги няма.

На куката черна виси котлето,

тази нощ огън ще се разпали

и ще припомни ми мястото, гдето

моите млади лета са минали.

Хвърчат искрите, светлее жарава,

върти се пред мен калейдоскопа,

животът по- силен е - продължава.

На прага ми веч' старостта хлопа.

В нощ пълнолунна, тиха, красива

нейде наблизо дете проплаква.

Кълбото житейско все се развива.

Какво ли още, какво ме чака?

Безлюдни стаи, студено огнище,

ще те видя ли нявга - едва ли.

Вече си чуждо, сиво пепелище -

спомените - като теб са посивяли.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2012-03-04T08:58:07+02:00

Благодаря!
severianin (Валентин Чернев)

2012-03-03T18:27:15+02:00

Темата е стара и употребявана често - "да се завърнеш в бащината къща". Чувството, което стопля думите, е силно, но вътрешното състояяние още не се е превърнало в поезия. С други думи това, което ни кара да пишем, е по-силно от написаното. Да се надяваме, че ще дойде времето и на силния стих. Пожелавам го от сърце!