Огорчено стихотворение
Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице,
необитавано от спомени,
но набразден от ветрове,
не стига въздухът за волности.
Приятелите си отидоха,
от други истини подмамени.
Сърцето се разби на стихове
и всеотдайно ме предаде.
Световен ден на добротата!?
Добрият дух се е изнизал.
И вече да си над нещата
е друга форма на цинизъм.
Обезсърченото човечество
се дави в свойто безразличие.
Как искам да докосна всекиго,
дори да си остана ничия.
Отдавна чашата преля,
препълнена със катаклизми.
Обичам въпреки това...
Потъва ли гласът ми в зимата?
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице,
необитавано от спомени,
но набразден от ветрове,
не стига въздухът за волности.
Приятелите си отидоха,
от други истини подмамени.
Сърцето се разби на стихове
и всеотдайно ме предаде.
Световен ден на добротата!?
Добрият дух се е изнизал.
И вече да си над нещата
е друга форма на цинизъм.
Обезсърченото човечество
се дави в свойто безразличие.
Как искам да докосна всекиго,
дори да си остана ничия.
Отдавна чашата преля,
препълнена със катаклизми.
Обичам въпреки това...
Потъва ли гласът ми в зимата?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
