17 окт. 2007 г., 14:14

"Огромна празнота" 

  Поэзия
610 0 2

Вървя смутена в този слънчев ден
по улицата, пълна с толкова лица.
Минават всички покрай мен
с доволни, весели сърца.


А аз усмивката забравила съм там,
където имах истински мечти.
Че бях щастлива тогава, аз знам,
но минали са тези дни!


Вървя и съзирам в далечината познато лице
на човека, когото обичах и може би обичам...
Но този път не трепва моето сърце
и празно е в мене, не отричам!


А ти стоеше там на нашто старо място,
където някога стоеше, но за мен!
Сега разбирам: за сълзи дори е късно,
защото чакаш друга в този ден!


Подминавам те с леко сведена глава.
Дума за Здравей не искам да изричам.
Но в очите няма и дори една сълза,
защото може би не те обичам!





Бъди щастлив ти пожелавам
и нека помниш със усмивка любовта!
Бях щастлива с теб, признавам,
но днес във мене има само празнота...


На теб

© Валентина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е!Много малко момичета на твоите години осъзнават,че е дошъл краят, но краят на една вразка.И един съвет- никога не върви с наведена глава,никога!Бъди горда!Поздравявам те за стихчето!
  • Харесва ми !!ПОЗДРАВ
Предложения
: ??:??