Вървя смутена в този слънчев ден
по улицата, пълна с толкова лица.
Минават всички покрай мен
с доволни, весели сърца.
А аз усмивката забравила съм там,
където имах истински мечти.
Че бях щастлива тогава, аз знам,
но минали са тези дни!
Вървя и съзирам в далечината познато лице
на човека, когото обичах и може би обичам...
Но този път не трепва моето сърце
и празно е в мене, не отричам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse