"Огромна празнота"
Вървя смутена в този слънчев ден
по улицата, пълна с толкова лица.
Минават всички покрай мен
с доволни, весели сърца.
А аз усмивката забравила съм там,
където имах истински мечти.
Че бях щастлива тогава, аз знам,
но минали са тези дни!
Вървя и съзирам в далечината познато лице
на човека, когото обичах и може би обичам...
Но този път не трепва моето сърце
и празно е в мене, не отричам!
А ти стоеше там на нашто старо място,
където някога стоеше, но за мен!
Сега разбирам: за сълзи дори е късно,
защото чакаш друга в този ден!
Подминавам те с леко сведена глава.
Дума за Здравей не искам да изричам.
Но в очите няма и дори една сълза,
защото може би не те обичам!
Бъди щастлив ти пожелавам
и нека помниш със усмивка любовта!
Бях щастлива с теб, признавам,
но днес във мене има само празнота...
На теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
Поздравявам те за стихчето!
