17 янв. 2018 г., 20:02

Огромна злобна муха (сюреализъм с щипка реализъм)

630 1 3

Огромна злобна  муха,
със гнойно – пъпчиво лице,
потрива ръце.
Чепати, космати,
като салати крилати.
И казва:
„Аз съм огромна злобна муха,
със гнойно – пъпчиво лице,
със черни,  космати,  крилати ръце,
но имам сърце,
което е незаето, 
                             проклето,
                                               напето.
Обвито във слой тлъстина,
която ползува предимно за храна.
Аз го имам отдавна в гърдите.
А вие самите?
Какви сте?
Такива добрички,
                               като ученички.
Такива красиви,
                                но сиви.
Без гной по лицето.
Без трепет в сърцето.
Защото го нямате!
А аз, макар и огромна, злобна муха,
го имам.“

 

Автор: ПИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...