Тъжно запалвам клечка кибрит –
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит -
разяжда вина, но дълбоко спуска те
в пещери от каменно сърце.
Като Феникс възраждаш се,
но аз по-силна ставам
със всяка мечта.
Клада от сълзи рухва в очите ми.
Разпилявам сърцето си със стихове, ...