Jun 15, 2007, 9:18 AM
Огън
Тъжно запалвам клечка кибрит –
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит -
разяжда вина, но дълбоко спуска те
в пещери от каменно сърце.
Като Феникс възраждаш се,
но аз по-силна ставам
със всяка мечта.
Клада от сълзи рухва в очите ми.
Разпилявам сърцето си със стихове,
а разказвам сякаш минало е.
Не позволявам да се роди пепелта,
защото чупи тя моите крила.
Заключвам любовта в огнена килия
и очаквам страха си да не крие,
за да счупя веригите на свободата
и да не узнае как мрази леда душата.
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит -
разяжда вина, но дълбоко спуска те
в пещери от каменно сърце.
Като Феникс възраждаш се,
но аз по-силна ставам
със всяка мечта.
Клада от сълзи рухва в очите ми.
Разпилявам сърцето си със стихове,
а разказвам сякаш минало е.
Не позволявам да се роди пепелта,
защото чупи тя моите крила.
Заключвам любовта в огнена килия
и очаквам страха си да не крие,
за да счупя веригите на свободата
и да не узнае как мрази леда душата.
© Слава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И това е добро!
-
Този стих много ми хареса, Славче!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
