Огън
Тъжно запалвам клечка кибрит –
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит -
разяжда вина, но дълбоко спуска те
в пещери от каменно сърце.
Като Феникс възраждаш се,
но аз по-силна ставам
със всяка мечта.
Клада от сълзи рухва в очите ми.
Разпилявам сърцето си със стихове,
а разказвам сякаш минало е.
Не позволявам да се роди пепелта,
защото чупи тя моите крила.
Заключвам любовта в огнена килия
и очаквам страха си да не крие,
за да счупя веригите на свободата
и да не узнае как мрази леда душата.
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит -
разяжда вина, но дълбоко спуска те
в пещери от каменно сърце.
Като Феникс възраждаш се,
но аз по-силна ставам
със всяка мечта.
Клада от сълзи рухва в очите ми.
Разпилявам сърцето си със стихове,
а разказвам сякаш минало е.
Не позволявам да се роди пепелта,
защото чупи тя моите крила.
Заключвам любовта в огнена килия
и очаквам страха си да не крие,
за да счупя веригите на свободата
и да не узнае как мрази леда душата.
© Слава All rights reserved.
