Огън
Не ме оставяй тази нощ сама,
не си отивай... остани,
леда, сковаващ моята душа,
последно, с огъня си разтопи...
А в урото преди да тръгнеш,
за спомен - въглен остави,
и когато пак е зимен мраз,
и снегът неспирно завали,
с него огън ще запаля АЗ,
от съчките - изсъхнали мечти -
пролетта докато дойде,
да пазя любовта на топло,
в покоите на моите очи...
D. Patton
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дейзи Патън Все права защищены
