7 мар. 2021 г., 12:53

Огън

959 0 2

Огън пламнал е във моето сърце

Разпален от любов неугасима

Подхранван от две протегнати ръце

Обхванали ме във прегръдка силна

 

И от две очи загледани във моите

Докосващи изстрадалата ми душа

Споделящи със нея радостта и болките

Изпълнени с безкрайна доброта

 

Разпалван още е и от прекрасната усмивка

Озаряваща лицето ти красиво

Този огън в мен горящ е жива сила

Държащ ме над морето сиво

***

На теб съм дал ключа от моето сърце

И той винаги ще бъде в теб любима

Положил съм го в твоите ръце

И дал съм ти всичката необходима сила

 

С която можеш вечно ме обича

Или пък само в миг да ме унищожиш

Но знай, че пламналият в мене огън

Не ще можеш дори и ти някак да го угасиш

 

Защото пламналият в мене огън

Е всъщност вечната и истинска любов

Любов, която може всичко да прощава

И да бъде вярна чак до гроб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Банов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...