7 mar 2021, 12:53

Огън

961 0 2

Огън пламнал е във моето сърце

Разпален от любов неугасима

Подхранван от две протегнати ръце

Обхванали ме във прегръдка силна

 

И от две очи загледани във моите

Докосващи изстрадалата ми душа

Споделящи със нея радостта и болките

Изпълнени с безкрайна доброта

 

Разпалван още е и от прекрасната усмивка

Озаряваща лицето ти красиво

Този огън в мен горящ е жива сила

Държащ ме над морето сиво

***

На теб съм дал ключа от моето сърце

И той винаги ще бъде в теб любима

Положил съм го в твоите ръце

И дал съм ти всичката необходима сила

 

С която можеш вечно ме обича

Или пък само в миг да ме унищожиш

Но знай, че пламналият в мене огън

Не ще можеш дори и ти някак да го угасиш

 

Защото пламналият в мене огън

Е всъщност вечната и истинска любов

Любов, която може всичко да прощава

И да бъде вярна чак до гроб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...