Mar 7, 2021, 12:53 PM

Огън

  Poetry » Love
970 0 2

Огън пламнал е във моето сърце

Разпален от любов неугасима

Подхранван от две протегнати ръце

Обхванали ме във прегръдка силна

 

И от две очи загледани във моите

Докосващи изстрадалата ми душа

Споделящи със нея радостта и болките

Изпълнени с безкрайна доброта

 

Разпалван още е и от прекрасната усмивка

Озаряваща лицето ти красиво

Този огън в мен горящ е жива сила

Държащ ме над морето сиво

***

На теб съм дал ключа от моето сърце

И той винаги ще бъде в теб любима

Положил съм го в твоите ръце

И дал съм ти всичката необходима сила

 

С която можеш вечно ме обича

Или пък само в миг да ме унищожиш

Но знай, че пламналият в мене огън

Не ще можеш дори и ти някак да го угасиш

 

Защото пламналият в мене огън

Е всъщност вечната и истинска любов

Любов, която може всичко да прощава

И да бъде вярна чак до гроб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Банов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....