Mar 7, 2021, 12:53 PM

Огън

  Poetry » Love
960 0 2

Огън пламнал е във моето сърце

Разпален от любов неугасима

Подхранван от две протегнати ръце

Обхванали ме във прегръдка силна

 

И от две очи загледани във моите

Докосващи изстрадалата ми душа

Споделящи със нея радостта и болките

Изпълнени с безкрайна доброта

 

Разпалван още е и от прекрасната усмивка

Озаряваща лицето ти красиво

Този огън в мен горящ е жива сила

Държащ ме над морето сиво

***

На теб съм дал ключа от моето сърце

И той винаги ще бъде в теб любима

Положил съм го в твоите ръце

И дал съм ти всичката необходима сила

 

С която можеш вечно ме обича

Или пък само в миг да ме унищожиш

Но знай, че пламналият в мене огън

Не ще можеш дори и ти някак да го угасиш

 

Защото пламналият в мене огън

Е всъщност вечната и истинска любов

Любов, която може всичко да прощава

И да бъде вярна чак до гроб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Банов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...