Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи,
сърцето препуска, душата не спи,
съдба е да бъда скиталка в нощта
да дишам и страдам, сама да вървя.
Вълшебство горещо , див порив и вик,
обвит е във огън печалният лик.
Кой може мечтателка да разбере?
Кой с мен ще се слее без страх да умре?
Горя и изгарям, ридая насън,
спасение търся в тъмата навън.
Но който роден е беспир да тупти
в безкрая завинаги сам ще лети...
© Мария Митева Все права защищены