14 окт. 2007 г., 14:53

ОГЪН

820 0 0

Кой ни накара да се забутаме

в тази непреходна гора?

Виж онези чакали.

Само чакат единият да падне.

Другият после е лесен.

Зад онзи кипарис -

събор на вещици.

По-нататък - самодивско хоро...

И те си имат огньове...

Що зяпат в нашия?...

Да си легнем върху

нашия огън...

Чакалите ще се изплашат

и ще избягат,

а ония няма да ни го гледат

и да ни го урочасват...

..............................

Какво?!

Кой говори?

Не, не говоря насън...

Как да заспи човек в тази

пренаселена гора?

Хайде, ела да си легнем

в нашия огън...

Пък ония,

ако още зяпат като отровени,

ако още им текат лигите

на облещените чакали,

ще си нажежим ръцете

до кърваво

и ще ги хвърлим по тях.

Ще видиш тогава

как ще запалим цялата гора

и всички гадове ще избягат...

Хайде сега

усмихни се

и ела да си легнем

в нашия огън...


Не, не говоря насън...

Как да заспя?!

Пазя огъня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Маринска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...