Oct 14, 2007, 2:53 PM

ОГЪН 

  Poetry
492 0 0

Кой ни накара да се забутаме

в тази непреходна гора?

Виж онези чакали.

Само чакат единият да падне.

Другият после е лесен.

Зад онзи кипарис -

събор на вещици.

По-нататък - самодивско хоро...

И те си имат огньове...

Що зяпат в нашия?...

Да си легнем върху

нашия огън...

Чакалите ще се изплашат

и ще избягат,

а ония няма да ни го гледат

и да ни го урочасват...

..............................

Какво?!

Кой говори?

Не, не говоря насън...

Как да заспи човек в тази

пренаселена гора?

Хайде, ела да си легнем

в нашия огън...

Пък ония,

ако още зяпат като отровени,

ако още им текат лигите

на облещените чакали,

ще си нажежим ръцете

до кърваво

и ще ги хвърлим по тях.

Ще видиш тогава

как ще запалим цялата гора

и всички гадове ще избягат...

Хайде сега

усмихни се

и ела да си легнем

в нашия огън...


Не, не говоря насън...

Как да заспя?!

Пазя огъня...

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??