19 мар. 2006 г., 21:22

Огън и Тъма

711 0 1

Ще те видя ли отново тебе,
с когото бяхме векове
и с когото, дявол да те вземе
трябваше да се деля на две.

Досаден си ми много даже,
обичам аз да съм сама,
кой очакваш още да ти каже,
че моя е последната ръка.

Не ме ли опозна когато
деляхме огън и тъма,
та сега коя съм ще ме питаш
и ще търсиш в мене светлина.

Мразя те ,защото ме обичаш,
мразя те, защото те боли
и твърде силно те обичам,
за да бъдем това,което сме били.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...