19 мар. 2006 г., 21:22

Огън и Тъма

710 0 1

Ще те видя ли отново тебе,
с когото бяхме векове
и с когото, дявол да те вземе
трябваше да се деля на две.

Досаден си ми много даже,
обичам аз да съм сама,
кой очакваш още да ти каже,
че моя е последната ръка.

Не ме ли опозна когато
деляхме огън и тъма,
та сега коя съм ще ме питаш
и ще търсиш в мене светлина.

Мразя те ,защото ме обичаш,
мразя те, защото те боли
и твърде силно те обичам,
за да бъдем това,което сме били.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...