19 мар. 2006 г., 21:22

Огън и Тъма

709 0 1

Ще те видя ли отново тебе,
с когото бяхме векове
и с когото, дявол да те вземе
трябваше да се деля на две.

Досаден си ми много даже,
обичам аз да съм сама,
кой очакваш още да ти каже,
че моя е последната ръка.

Не ме ли опозна когато
деляхме огън и тъма,
та сега коя съм ще ме питаш
и ще търсиш в мене светлина.

Мразя те ,защото ме обичаш,
мразя те, защото те боли
и твърде силно те обичам,
за да бъдем това,което сме били.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...